9-те филма, изброени по азбучен ред на държавите, са:

• Австралия, „Самсон и Далила” (“Samson & Delilah”), режисьор Уоруик Торнтън
• Аржентина, „Тайната на техните очи” (“El Secreto de Sus Ojos”), режисьор Хуан Жозе Кампанела
• България, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, режисьор Стефан Командарев
• Германия, „Бялата лента” (“The White Ribbon”), режисьор Михаел Ханеке
• Израел, „Аджами” (“Ajami”), режисьори Скендър Копти и Ярон Шани
• Казахстан, „Келин” (“Kelin”), режисьор Ермек Турсунов
• Перу, „Млякото на скръбта” (“The Milk of Sorrow”), режисьор Клаудия Льоса
• Франция, „Пророк” (“Un Prophète”), режисьор Жак Одиар
• Холандия, „Зима по време на война” (“Winter in Wartime”), режисьор Мартин Кулховен

Номинациите за най-добър чуждоезичен филм за 2009 година отново ще бъдат определени чрез гласуване на два етапа.

В първата фаза комисия в състав от няколкостотин членове на Академията в Лос Анджелис имаха възможност да изгледат допуснатите да се състезават в тази категория 65 филма от цял свят. Този етап продължи от средата на октомври до 16 януари. Към 6-те филми, събрали най-много гласове, бяха добавени още три творби, избрани от Изпълнителния комитет, отговорен за предложенията за наградата на Академията за най-добър чуждоезичен филм.

От този списък предстои да бъдат избрани петте номинации чрез гласуване на специално подбрани комисии, базирани в Ню Йорк и Лос Анджелис. Членовете им ще посветят уикенда от 29 до 31 януари на 9-те филма, като всеки ден те ще трябва да гледат по три филма и да гласуват.

Номинациите за 82-рите Награди на Американската филмова академия ще бъдат обявени на 2 февруари 2010 година, вторник, в 5.30 часа (тихоокеанско време), в залата на Академията в „Samuel Goldwyn Theater”.

Наградите „Оскар” за забележителни филмови постижения през 2009 година ще бъдат връчени в неделя, 7 март 2010 г., в „Кодак Тиътър”, Холивуд, и ще бъдат предавани на живо от телевизионната мрежа АВС, а също и в повече от 200 държави по целия свят.

На фестивала бяха представени общо 262 (100 игрални, 50 документални и 112 късометражни) филма от цял свят. 228 бе броят на международните гости, между които режисьори, продуценти, актьори, фестивални директори, медийни и кино експерти.

На 14 март в Зала 1 на НДК се състоя Церемонията по връчване на наградите на фестивала.

МЕЖДУНАРОДНОТО ЖУРИ в състав:

Янош Сас (Унгария) – режисьор, председател на журито
Дорон Еран (Израел) – продуцент и режисьор
Момчил Карамитев (България-САЩ) – актьор
Елена Йончева (България) – журналист
Стефан Арсениевич (Сърбия) – режисьор

РЕШИ

ГОЛЯМАТА НАГРАДА ЗА НАЙ-ДОБЪР ФИЛМ в Международния конкурс се присъжда на филма „НА БАЩА МИ” с режисьор ДРОР ЗАХАВИ. Копродукцията на Израел и Германия е смел филм, който разказва с чувство за хумор и топлота за една невъзможна любов.

Наградата е диплом, статуетка и премия от 5,000 евро.

СПЕЦИАЛНАТА НАГРАДА НА МЕЖДУНАРОДНОТО ЖУРИ се присъжда на филма филма „ДЗИФТ” (България) и режисьора ЯВОР ГЪРДЕВ – за първия филм “noir” в българската кинематография.

НАГРАДАТА ЗА РЕЖИСУРА, осигурена от ОББ, се присъжда на ЙОЗКАН АЛПЕР за неговия филм „ЕСЕН” (Турция-Германия). Филмът е силно, предизвикателно и емоционално кинематографично пътуване от живота към смъртта.

Наградата е диплом и парична премия от 1,000 евро.

НАГРАДАТА JAMESON ЗА БЪЛГАРСКИ КЪСОМЕТРАЖЕН ФИЛМ се присъжда на филма „ Три сестри и Андрей” (България) на режисьорите Борис ДЕСПОДОВ и Андрей ПАУНОВ – за оригинален, интензивен и вещ прочит на класическата литература чрез анимация.

Наградата е диплом, статуетка и парична премия от 6,000 евро, осигурени от Jameson Irish Whiskey.

НАГРАДАТА ‘NO MAN’S LAND’ ЗА НАЙ-ДОБЪР БАЛКАНСКИ ФИЛМ се присъжда от Гилдията на българските кинокритици на филма „МОЯТ МАРЛОН И БРАНДО” на режисьора ХЮСЕИН КАРАБЕЙ.

Наградата е диплом, статуетка и кашон вино ‘No Man’s Land’, осигурени от “Дамяница”.

НАГРАДАТА КОДАК ЗА НАЙ-ДОБЪР БЪЛГАРСКИ ИГРАЛЕН ФИЛМ се връчва на филма „ДЗИФТ”.
Наградата е диплом, статуетка, филмов негатив на стойност 1,000 долара и лабораторни услуги на стойност 1,000 долара.

МЕЖДУНАРОДНОТО ДОКУМЕНТАЛНО ЖУРИ в състав

Адела Пеева (режисьор) – България, председател
Павел Щингъл (режисьор) – Чехия
Адина Пинтилие (режисьор) – Румъния

присъди наградата на филма „РЕНЕ” на режисьорката Хелена ТРЖЕШИКОВА. Този филм улавя самата същност на създаване на документално кино, чрез дълго и задълбочено наблюдение на живота на героя в продължение на 20 години. Резултатът е интимна симбиоза между реалността в живота и киното, демонстрация на истинска любов.

Наградата е диплом и чек на стойност 2,000 евро – опция за откупуване на филма за излъчване по БНТ.

Журито на ФИПРЕССИ в състав

Ейнар Стааленсен (Норвегия)
Тони Валентич (Хърватия)
Ингеборг Братоева (България)

присъди НАГРАДАТА НА ФИПРЕССИ на филма за филма “НАЙ-ЩАСТЛИВОТО МОМИЧЕ НА СВЕТА” на режисьора РАДУ ЖУДЕ.

НАГРАДАТА НА ПУБЛИКАТА за най-популярен филм на фестивала се присъжда на филма „Ахил и костенурката” (Япония) на режисьора Такеши Китано.

Наградата, осигурена от Столичната община, e диплом и парична премия от 1,000 лв. Филмът в момента няма български разпространител, но когато се появи такъв – той ще получи наградата.

На 13-то издание на международния София Филм Фест бяха връчени следните НАГРАДИ НА СОФИЯ на Столичната община за цялостен принос към световното кино:
МАЙКЪЛ ПЕЙЛИН, актьор, сценарист и телевизионен водещ (Великобритания)
НИКОЛА КОРАБОВ, режисьор (България)

„168 hours Sofia Shorts Challenge“
прожекция и награждаване

Неделя, 15ти Март, кино ЛЮМИЕР, 12.00

34 екипа успешно предадоха филми със съставки
Сватба, Автостоп и Продуцент!
Жанра е Комедия, а забавлението гарантирано!

Билети: 5 лв.

След големия „бум“ на филми за 14ти Февруари, младите творци отново показаха, че в България нещата се случват и то все по-добре!
34 игрални, анимационни и експериментални късометражни филма се борят за наградата: селекция на фестивала в Сараево!

Заповядайте и приятно гледане!!!

Трите основни зали, в които се показват филмите от програмата на 13-ия София Филм Фест – Залa 1 на НДКН, Люмиер и Дома на киното ВЕЧЕ са оборудвани с най-модерната долби-диджитал озвучитeлна система. Така всички ценители на киното ще могат да се насладят на филмите с висококачествен звук, благодарение на най-модерните дигитални процесори СиПи 650, чрез които звукът се чува в залите, разделен на 6 канала (5 плюс един суб-буфер). С такъв процесор са снабдени Зала 1 и Дома на киното, а в кино Люмиер е поставена долби диджитал уредба със съдействието на „Одавижън студио”.

168 – часово филмово предизвикателство

За първи път по време на 13 Международен София Филм Фест ще се проведе 168-часовото филмово предизвикателство – Sofia Short Challenge. Жанра, в който екипите ще се състезават е „комедия”. Вместо тема ще обявим 3 съставки, по които ще се снима. Готовите късометражни филми трябва да бъдат предадени след точно 168 часа или с други думи 1 седмица.

Темата ще бъде обявена на откриването на Фестивала на 05.03.2009 г., 20 часа, зала 1 на НДК. Паралелно с това ще бъде качена и на www.cinema.bg/sff. Задължително е всички желаещи да участват да се регистрират на cinemafia.bg@gmail.com до 20 часа на 07.03.2009 г. След този срок заявките за участие няма да се смятат за валидни! Предаването на филмите е от 18:00 до 20:00 часа на 12.02.2009 г. във фоайето на кино Люмиер. След изтичането на срока за предаване няма да се приемат филми!

За да бъде представено най-стойностното и значимо младо българско кино, всички филми подлежат на предварителна селекция. Тази отговорност е делегирана на Надежда Косева и Андрей Паунов.

Прожекцията и награждаването на филмите от предизвикателството „Sofia Short Challenge” ще бъде на 15.03.2009 г., от 12:00 часа в кино Люмиер. Допуснатите до прожекция ще бъдат уведомени по електронните си пощи.

Колоритно международно жури в състав Зигфрид, Александър Хан и Мая Новоселска ще отличат най-добър игрален и най-добър анимационен филм. Авторите на двата наградени филма ще бъдат акредитирани за „Сараево Филм Фест”, а творбите им ще бъдат представени пред фестивалната публика.

За да е съвсем пълнокръвен филмовия рай, за първи път по време на 13 Международен София Филм Фест ще се проведе 168 – часовото филмово предизвикателство – Sofia Short Challenge. Участниците в него ще трябва да творят в конкретен жанр и ще имат 3 съставки, около които да организират драматургичната си мисъл. Следва 1 седмица филмопроизводство и предаване на готовите късометражни филми.

Темата ще бъде обявена на откриването на Фестивала на 05.03.2009г., 20 часа, зала 1 на НДК. Паралелно с това ще бъде качена и на www.cinema.bg/sff

Задължително е всички желаещи да участват да се регистрират на cinemafia.bg ат gmail.com до 20 часа на 07.03.2009г. След този срок заявките за участие няма да се смятат за валидни! Кино маниаците трябва да предадат готовите си шедьоври от 18:00 до 20:00 часа на 12.02.2009г във фоайето на кино Люмиер. Този път няма да има толеранс към закъснелите!

С цел представяне на стойностното и значимо младо българско кино, всички филми подлежат за предварителна селекция. Тази отговорност е делегирана на Надежда Косева и Андрей Паунов.

Прожекцията и награждаването на “плодовете” на Sofia Short Challenge ще бъде на 15.03.2009г., 12:00 часа в кино Люмиер. Допуснатите до прожекция ще бъдат уведомени по електронните си пощи.

Колоритното и международно жури в състав: Зигфрид, Александър Хан и Мая Новоселска ще отличат най-добър игрален и най-добър анимационен филм. За да кореспондираме с осанката на фестивала, наградените филми ще получат покана за участие и акредитация за голям европейски фестивал!

От Уил Тизард

Вече не е необичайно да срещаме познати продуценти от Кан, Берлин, Венеция, Карлови Вари, Москва, Сараево и Солун на лов за проекти по улиците на София през март. Всеки от тях се надява да открие бъдещия голям хит на киното от Източна Европа.
13 години след началото фестивалът, започнал като музикален филмов празник с хипарски дух и ентусиазъм и дал допълнителна свобода на артистичния дух в пост-комунистическата българска реалност, се превърна в първостепенно явление за киноиндустрията в региона.
Познато място за срещи и проверка на настроенията е тазгодишната шеста по ред „София Мийтингс”, където млади режисьори се срещат с разпространители и продуценти от цял свят.

Необходимо е да се отбележи един феномен – възраждането на документалното кино на Балканите. Организацията за развитие на неигрално кино „Sunny Side of the Doc” организира дискусия, посветена на тази тема, споделя Мира Сталева, директор на „София Мийтингс”. Успешните български документалисти Андрей Паунов („Проблемът с комарите и други истории”) и Борис Десподов („Коридор № 8”) ще вземат участие в тази среща. „София Мийтингс започна като пазар, съсредоточен върху втори филмови проекти, – казва Мира Сталева, – но се разви в плодотворно събитие за всички нови създатели на филми.”
Фестивалът тази година фокусира вниманието си върху британски и турски филми, специални гости ще бъдат Майкъл Пейлин, Вим Вендерс, Бент Хамер и Чулпан Хаматова; ретроспектива с филмите на Джим Джармуш и с участието на продуцента Джим Старк разбуни очакванията на почитателите на нестандартното кино.
Фестивалът се открива с новия филм на Георги Дюлгеров „Козелът”. 12-те филма, участващи в състезателната програма, подчертават стремежа на този конкурс да даде шанс на изгряващи таланти.
Тази формула очевидно работи. Филмът „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, копродукция между България, Германия, Унгария и Словения, който предизвика голям интерес на миналогодишното издание на фестивала, е рекордьор в бокс-офис резултатите в региона. Много европейски разпространители подкрепят „Светът е голям”, който ще се превърне в голям пробив за България – интересът към него от страна на бизнеса продължава да расте. Според организаторите (вероятно) съвсем скоро Международният София Филм Фест ще добави сред наградите си и награда за източно-европейски документален филм.

Финансовата криза няма да спре София Филм Фест
Фестивалът е факт въпреки промените в икономиката

България беше на ръба на икономическата криза доста преди тя да се превърне в заплаха за световния пазар, но най-важното филмово събитие успява да „сърфира” със стил по гребена на опасните вълни, казва директора на Международния София Филм Фест Стефан Китанов. „Бяха ни необходими още два генерални спонсора за тазгодишното, 13-то по ред издание на фестивала, но не успяхме да ги открием, – признава той. – Въпреки всичко събитието се радва на сериозна подкрепа от държавни институции и се съмнявам, че ще се забележи промяна в организацията и провеждането на фестивала.”
Както повечето фестивали от Източна и Централна Европа, частният сектор е най-важния и основен източник на средства за финансиране на това събитие. Във времето на комунизма винаги са били поддържани финансово различни културни инициативи при едно условие – да не предизвикват противоречиви мисли и проблеми. След падането на Желязната завеса, повечето филмови фестивали от региона са принудени да се самоиздържат, като съчетават ограничено количество финанси от културните министерства, филмови и регионални фондове и бизнес инвеститори.
Според Стефан Китанов, държавните пари, които са отделяни за подпомагане на София Филм Фест са били по-малко в сравнение с обичайното за региона – в рамките на 15% от бюджета на фестивала. Това се компенсира за щастие от европейската програма „MEDIA” и така средствата нарастват до 40%.
Спонсори, фондации и чуждестранни културни институти се включват за покриване на останалата част от разходите.
В последните две години обаче, благодарение на растящата популярност и репутация на фестивала сред западните критици и продуценти, държавните и европейските финансови постъпления се увеличават значително и вече възлизат на 60% от приходите в бюджета на фестивала.
„Сега трябва да работим още по-сериозно, за да върнем интереса на бизнеса” – казва Китанов. Генералният спонсор на фестивала, Jameson Irish Whiskey, отбелязва факта, че дългогодишното сътрудничество с фестивала е увеличило значително продажбите му. Това са прагматичните фактори и проблеми, с които трябва да се справя един източно-европейски филмов фестивал в наше време.

12 филма, много от които копродукции, с участието на повече от две страни ще се борят за Голямата награда на 13-ия София Филм Фест. Конкурсните заглавия са следните:

„Бахтало (Късмет!)”
„Възможен живот”
„Дзифт”
„Есен”
„Кумбия Кайера”
„Лечителката”
„На баща ми”
„Най-щастливото момиче на света”
„На сушата”
„Пробуждане от сън”
„Франклин”
„Чико”

Унгарският режисьор Роберт Лакатош е документалист с признат оригинален поглед. През 2004 г. участва с късометражния фрагмент „Късмет” в „През границата: пет гледни точки на съседите” (Across the Border: Five Views from Neighbours) – филм-пътешествие през Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Словения, многоезичен портрет на идеите за границите в началото на 21 век. Едноименният пълнометражен дебют на Лакатош – „Бахтало (Късмет!)” (Унгария) спечели наградата „Label Europa Cinemas” на Международния фестивал в Карлови Вари през 2008 г. Двама приятели от Трансилвания се опитват да реализират предприемачески идеи – като отскачане до Австрия за техника „втора ръка”, която да препродават у дома, или пътуване с куче до Египет например. В тази неореалистична комедия, двамата герои излъчват естественост и решават проблемите си както успеят. Камерата придружава едно истинско приятелство, което минава през в различни държави и различни култури.

Аржентинската лента „Възможен живот” от 2008 г. е вторият пълнометражен игрален филм на режисьорката и продуцент Сандра Джулиота (Аржентина). Историята се върти около красивата геоложка Карла, която издирва изчезналия си съпруг и в същото време е преследвана от човек, който поразително прилича на него. Филмът вече спечели овациите на публиката и международните фестивали. През 2007 г. „Възможен живот” е бил номиниран за „Златен леопард” на Международния фестивал в Локарно, а Сандра Джулиота печели почетен диплом на журито. Централната роля, поверена на младата Ана Челентано, печели на актрисата награди в Аржентина и поредица големи роли в международни продукции.

Дебютният филм на успешния театрален режисьор Явор Гърдев (България) се превърна в едно от явленията на 2008 г. „Дзифт” попада в жанровото определение „film noir” с препратки към соц-арт – заради свободата на изказа, с която Гърдев жонглира според условностите на пост-модерното. Така ни показва времето – една ден преди повече от 40 години, когато Молецът е пуснат от затвора с една топка дзифт в ръка, преминава в една нощ на срещи и разкрития – за новото време и социалистическия строй, за съучастника-предател, за любимата жена. Филмът получи най-високото отличие за игралното ни кино през последните години – наградата „Сребърен Св.Георги” за режисура на Московския филмов фестивал през 2008 г. Със своите 36 000 зрители „Дзифт” е филм-рекордьор в българския бокс-офис за последните 20 години.

Един филм, изпълнен със спокойствие, красота и мъдрост – поглед към живота, който сме избрали да водим, който протича край нас; поглед към хората, с които се срещаме и разделяме. „Есен” (Турция-Германия) е пълнометражен дебют на режисьора Йозкан Алпер, реализиран с подкрепата на Министерството на културата в Турция и вече има богата фестивална биография. Млад мъж излиза от затвора след докторска препоръка, след като е излежал 10 години с присъда, издадена заради политическите му убеждения и участие в студентски брожения срещу властта в Турция в края на 90-те години. Единственият път за Юсуф е към родното му място – красиво село в планината. Подтикнат от загрижеността на старата си майка, той се опитва да общува, дори слиза в града; там среща една мила и тъжна жена, принудена да упражнява най-старата женска професия, за да осигури прехраната на дъщеря си и майка си в родната Грузия. Двамата намират взаимна утеха, но болестта и природата понякога са безмилостни, особено в тъжната, дъждовна есен.

Мексиканската продукция „Кумбия Кайера” е дело на режисьора Рене Виляреал (Мексико). Още през 80-те години Рене Виляреал участва като асистент-режисьор в телевизията, впоследствие и във филмови продукции, между които и големи холивудски проекти като „Мексиканецът”. Опитът в света на киното допринася за успеха на дебютния му филм, в който той е сценарист, монтажист и продуцент. „Кумбия Кайера” е негов дългогодишен проект. През 2004 г. той снима документалния филм „Cumbre de Monterrey” (панорама на конференция на Обединените Нации, състояла се през 2002 г., посветена на финансиране за развиващите се страни), а през 2007 г. създава и игралния „Кумбия Кайера”, посветен на трудния живот на трима младежи в контрастния мегаполис Монтерей, където се срещат лукса, нищетата и насилието.

Родената в Казахстан Гука Омарова е ученичка на Сергей Бодров, който е и съсценарист в втория й пълнометражен филм „Лечителката” (Baksy), копродукция на Русия, Казахстан, Франция и Германия. Представител на младото поколение в руското кино, Омарова впечатли софийската публика и критика с първия си игрален филм „Шиzo” през 2004 г., определен от световната критика като един от най-успешните дебюти на казахската „нова вълна”. „Шиzo” носи много награди на авторката си – на ФИПРЕССИ за дебют от „Кинотавър”, Голямата награда от Котбус, за най-добра жена-режисьор от Копенхаген, за мъжка роля на Олджас Нусупбаев от Токио. „Баксы” е традиционното казахско наименование за народен лечител – в лентата това е Айдай, лечителка, която не оставя земята й да бъде превърната в петролна рафинерия. Омарова вплита умело магически реализъм в гангстерски сюжет, добавя комедиен тон, естествеността на местните хора и особената красота на природата.

Спечелил наградата на публиката на Московския филмов фестивал през 2008 г., филмът на режисьора Дрор Захави „На баща ми” (Израел) получава и номинации в седем категории за наградите на Израелската филмова академия. Героите на филма се срещат през един уикенд в Тел-Авив – младият палестинец Тарек случайно се сприятелява със 17-годишната бунтарка Керен и съседът й Катц – евреин, загубил сина си в безумните военни конфликти, които продължават да раздират Близкия Изток. Всеки от тях е принуден да приеме другия с неговата различност – религия, убеждения, отношение към живота и света. Филмът е впечатляваща картина на един свят, който дори да изглежда далечен, се отразява в ума и душата на зрителя.

„Най-щастливото момиче на света” е румънското участие в Международния конкурс на тазгодишния София Филм Фест. Режисьорът и сценарист Раду Жуде разказва историята на румънско семейство, чието единство е заплашено поради една… щастлива случайност – 18 годишната дъщеря печели чисто нов автомобил. Въпреки че „Най-щастливото момиче на света” е игрален дебют за Раду Жуде, критиката веднага го вписа като част от забележителния възход на младото румънско кино, което традиционно присъства на София Филм Фест с имена като Кристи Пуйо, Корнел Мундруцо и носителят на „Златна палма” Кристиян Мунджиу.

Публиката на София Филм Фест добре познава иранския писател, драматург и режисьор Чапур Хагигат с филма от 2006 г. „Песента на пътешествениците”. Тогава режисьорът представи своя дебют, екранизация по едноименния негов роман, написан на френски език. Чапур започва своята филмова кариера след като повече от 20 години пише разкази и романи. Трогателната история за шивачът Йолан, тръгнал на пътуване в търсене на корените си, впечатли критиката. Вторият му игрален филм „На сушата” от 2008 г. е международна копродукция на Франция, Индия и Иран и участва в селекцията на много престижни филмови фестивали из целия свят. Хагигат е сценарист и продуцент на лентата, отвеждаща на брега на индийския океан, където жителите на малко селце търсят спасение от смъртоносна епидемия.

„Сънища призори” (Испания) е амбициозен дебют на Фреди Мас Франкеса. Историята отчасти е вдъхновена от лични преживявания на режисьора; проектът е подкрепен от Испанската фондация за борба с Алцхаймер и едно от достойнствата на филма е откровеното представяне на болестта, дори и чрез невинния поглед на детето-актьор Серхио Падийа. Паскал е 70-годишен и живее в малък град в Испания, но не може да свикне със старостта и самотата. Дъщеря му се завръща след години и оставя при него сина си, който постепенно се превръща в добър приятел на дядо си. Двамата се грижат един за друг и си даряват взаимно любовта, която често липсва в живота на хората. „Пробуждане от сън” е суров, немногословен филм, спечелил много благосклонни отзиви при представянето на международни фестивали в Чикаго, Пусан (Корея), Москва.

Изглежда необичайно, когато независим режисьор като Джералд МакМороу предлага амбициозен и впечатляващ дебют като „Франклин” (Великобритания). МакМороу поставя нелесни визуални и концептуални цели и ги постига с лекота. Началото на историята е във футуристичния Град-извън-времето, където главният герой (зад маската се крие Райън Филип) трябва да изпълни поредната задача-убийство. Заедно с това режисьорът разказва за още три изгубени души в съвременния космополитен Лондон и съдбовното преплитане на пътищата им – младият Мило (Сам Райли) страда по изгубената си тийнейджърска любов, която по случайност изглежда като ексцентричната Емилия (изключителната Ева Грийн). Тя упорито продължава да повтаря опитите си за самоубийство, докато самотен възрастен мъж (Бърнард Хил) безнадеждно търси сина си – ветеран от Войната в залива. „Франклин” е градска приказка, която ще бъде приета с особено въодушевление от почитателите на особените светове на бъдещето, добре познати ни от творбите на Тери Гилиам, „В като Вендета” или „Блейд рънър”. МакМороу с лекота преминава границата между реалния и въображаемия свят на героите; във филма майсторски са съчетани различни жанрове, поднесени със съответната визуална естетика.

Роденият в Хамбург режисьор Йозгюр Йълдъръм е автор на филма „Чико”. Това е дебют на режисьора в игралното кино, но успеха идва бързо след като филмът е избран в секция „Панорама” на Берлинале 2008. Зад гърба си Йозгюр Йълдъръм има три късометражни филма, попаднали в полезрението на европейски фестивали. „Чико” се продуцира от независимата компания Corazon Productions на Фатих Акин, която е основен продуцент на филма, и дава заявка за успехи сред публиката на международните форуми. Историята е класическа – двама приятели, израснали заедно, се занимават с пласиране на дрога на дребно, но мечтаят за по-големи удари. След среща с местния хамбургски нарко-бос Мориц Блайбтрой, нещата започват да излизат от контрол, особено когато се намесват понятия като вярност и предателство.

На специална прожекция на 21 март 2009 г. от 21.00 часа в Дома на киното, София Филм Фест ще представи най-успешната екранизация на романа на Михаил Булгаков “Майстора и Маргарита”.

Дългогодишното партньорство между София Филм Фест и Българската Национална Телевизия реши да подкрепи една от най-успешните и рейтингови кампании на БНТ “Голямото четене” като представи 12-те любими романа на българите и техните застъпници в документалните филми за тях, създадени от популярни съвременни телевизионни и кинорежисьори, както и уважавани обществени личности. Това ще се случи от 28.02.2009 г. в Дома на киното. Глас със своето късометражно кино в подкрепа на книгите и четенето дават имена като Петър Попзлатев, Стефан Командарев, Стоян Радев, Бойко Василев, Светослав Драганов, Милена Андонова, Андрей Слабаков, Атанас Димитров, Борис Десподов, Владимир Люцканов, Лъчезар Аврамов, Милко Лазаров.

И дванайсетте заглавия – финалисти в “Голямото четене”, фигурират в златните страници на световната литература – “Граф Монте Кристо”, “Малкият принц”, “Сто години самота”, “Пътеводител на галактическия стопаджия”, “На изток от Рая”, “Властелинът на пръстените”, “Майстора и Маргарита”. Сред тях попадат и българските шедьоври “Време разделно”, “Тютюн”, “Осъдени души”, “Железният светилник”, “Под игото”.

През годините всеки един от 12-те класически романа провокира опита и въображението и на много кино творци. Седмото изкуство опитва да премери сили с писаното слово. Резултатът е куп признания и престижни отличия и най-голямата награда – още по-голям интерес към класическите шедьоври на световните автори. Не е лесно да се създаде филм по книга, превърнала се в класика. Екранизациите обаче на дванайсетте финалисти от “Голямото четене” по БНТ са повече от успешни и категорично привличат зрителя да посегне и към литературния оригинал, ако вече не го е направил.

Специална прожекция на 13-я София Филм Фест Стефан Китанов ще има екранизацията на Владимир Бортко по романа на Михаил Булгаков “Майстора и Маргарита”, снимана и в България. Филмът ще бъде показан на 21 на извънредна нощна прожекция, на която ще бъдат излъчени всички епизоди на сериала!!!
Излъчването на телевизионната версия на “Майстора и Маргарита” се оказва най-голямото събитие за Русия в края на 2006 г. Въодушевлението е продиктувано и от един друг факт: около този роман винаги са витаели мистерии, включително и това, че е орисан да не се поддава на екранизиране. За да разсее напрежението, режисьорът Бортко казва пред медиите: „Няма никаква мистерия! Романът не е сниман досега по най-банални причини – в Съветския съюз пречеше идеологията, в Русия – липсата на пари.“
Иначе “Майстора и Маргарита” има не една или две екранизации. Първата е на полския режисьор Анджей Вайда, който през 1971 г. снима филма “Пилат и другите”, но използва само библейските сцени на романа. Година по-късно излиза италианско-югославския филм „Майстора и Маргарита“ на режисьора Александър Петрович, който обаче в голямата си част се превръща в антисъветска сатира.
Елем Климов прави опит да филмира романа, като в проекта е било предвидено участие и на Холивуд, но плановете се развалят. През 1988 г. полякът Мачек Войтишко снима седемсериен филм за телевизията, който обаче минава без успех. Междувременно почти няма голям режисьор – Андрей Тарковски, Елдар Рязанов, Елем Климов – който да не се е опитвал да направи своя версия на „Майстора и Маргарита“ и по някакви причини да се е осуетявал.
Единственият оцелял проект е на Юрий Кара, но накрая започва дело между режисьора и продуцентите за авторските права на филма, а в същото време филмът “мистериозно изчезва”, както пишат медиите, от бюрото на режисьора. По-късно бил открит в частна колекция.
През 70-те и 80-те години на ХХ век има няколко чужди адаптации, но в началото на 90-те няколкото опита на руски режисьори завършват с пълен провал. Бортко признава, че имал големи проблеми с кастинга, и технически проблеми отложили премиерата на филма. Сериалът се състои от 10 серии и струва 4.2 милиона евро. Една трета от него е със специални ефекти.
За котарака Бегемот имало оферта от Холивуд за робот, който струва 3 милиона долара, но режисьорът предпочел комбинацията от истинска котка, актьор и механично устройство, което кара очите на котката да мигат. Филмът е сниман в Москва, Санкт Петербург, Крим, България и Израел.

Първите 9 епизода от “Голямото четене” ще бъдат показани в периода 28 февруари – 4 март. Последните 3 епизода (“Пътеводител на галактическия стопаджия”, “Сто години самота” и “Тютюн”) ще бъдат показани допълнително, за което зрителите ще бъдат известени.