Цветовете на водата

Цветовете на водата
KhadakБелгия-Германия-Холандия , 2006, 104 мин, цветен

Ситуиран в суровите, но прекрасни сковани от студ степи на далечна Монголия, филмът разказва епичната история на Баги – момче, което умее да чува страдащите животни от неимоверни разстояния. Тази негова дарба, както и един страшен епилептичен припадък убеждават местната шаманка, че самият Баги ще стане шаман. Преди още да е осъзнал предсказанието, животът на семейството му се преобръща завинаги заради пристигането на военeн конвой. Кошмарно бедствие е сполетяло страната и всички хора трябва да се изселят в градовете, а техният добитък – да се избие. Баги се озовава в мрачно миньорско селище, заложбите му изчезват, семейството му се отчуждава. Но той се влюбва в очарователната крадла на въглища Золзая, която го връща към самореализацията и съпротивата срещу продажните власти.
Степта е била муза на много големи филмови творци – Никита Михалков, Сергей Бодров, Джан Имоу, – но никога тези пейзажи не са били предавани с такова върховно изящество. То ни позволява да проследим духовното израстване на момчето. И когато Баги приема шаманската си власт, човек изпитва невероятно усещане за чудо.

оригиналното му име е khadak. истински медитативен пример за магически кинореализъм, филмът не подлежи на описание (доста ме изненада официалният анонс, който прочетох след това), а трябва да се изпита.

нещо като джармъш среща линч в степите на монголия. има си и много панелки, димящи промишлени колоси и невероятна музика – тази на altan urag. към края групата дори прави едно от най-невероятните и въздействащи музикални изпълнения във филм, които съм гледал въобще. операторът си е свършил работата чудесно, както и всички непрофесионални монголски актьори. чудя се дали това не е пътя, който ще изведе българското кино от дупката в която е от известно време? мисля, че натфиз културата е най-лошото, което му се е случило в последните десетилетия.

за съжаление „цветовете на водата“ имаше само две прожекции на феста.

гледах го в кино „център“ (сега „ларго“) и за съжаление в един момент залата започна да се тресе от басите идващи от биад.

Последният крал на Шотландия

Последният крал на Шотландия
The Last King of Scotland

Великобритания-Германия , 2006, 121 мин, цветен

Младият лекар Никълъс Гаригън осъзнава, че няма да реализира мечтите си, ако работи заедно с баща си в Шотландия. Гаригън търси приключения. Той завърта глобуса, затваря очите си и пръстът му посочва Уганда. Озовава се в медицински център в малко угандийско селце. Случайно среща диктатора Иди Амин и той му предлага да стане негов личен лекар. Въвлечен във властта и сладкия живот, Гаригън започва новата си работа. Той става довереник на Амин и не обръща внимание на тъмните страни от характера на своенравния деспот.

Последният крал на Шотландия показва какви могат да са последствията от властта и славата върху човек с неизградена ценностна система. Форест Уитакър превръща Амин – шампиона по бокс на Източна Африка в тежка категория, самопровъзгласил се за крал на Шотландия и наложил терористичен режим в Уганда през 70-те години – в страховит и същевременно очарователен и хитър герой.

защо крал и защо на шотландия, след като действието се развива в уганда, става ясно. след края пределно ясно става и още нещо – защо форест уитакър взе един от тазгодишните „оскари“ точно за тази роля. в нея е напълно убедителен като генерал иди амин и успява да покаже по един плашещо добър начин отровното действие на властта и пътя към лудостта до която неминуемо води. интересно е че на няколко пъти докато гледах страховитото превъплъщение на уитакър се усетих, че мисля за де ниро – разпознах някои от жестовете и маниерите, а може би виновно беше пълното сливане с образа. джеймс макавой също заслужава доста похвали, но така или иначе се оказа напълно засенчен от форест. шотландският шовинизъм на героят му пък водеше до някои комични моменти.

дебют в игралния жанр за режисьора кевин макдоналд – справил се е отлично. оператор е антъни дод мантъл, който е познат с работата си по доста dogma филми и със заснемането на едни от последните ленти на дани бойл и ларс фон триер. първото някак логично води до ползването на много ръчна камера, която добавя още реализъм към събитията във филм. вниманието към детайлите е доста сериозно, както и близките планове, което нямаше как да не ме зарадва. ползваната гама, както подобава работата в африканска страна, разбира се е топла.

огромен плюс за европейското кино.

update

забравих нещо много важно – да напиша мнението си за зала 1 на НДК като кино. отвратителна е. единственото хубаво нещо е големината на екрана, но пък за сметка на това звука беше доста слаб и някак глух, а картината през доста голяма част от филма не беше на фокус. и това при положение, че залата беше тотално обновена с японски пари преди няколко години.

днес е денят

11 издание на софия филм фест 2007 започва с Гуча!

Филмът на режисьора Душан Милич  „ГУЧА! – фестивалът на любовта” ще открие 11-то издание на София Филм Фест на 1-ви март, четвъртък, в Зала 1 на НДК.  Копродукцията с българско участие представи България в секцията Панорама на Берлинале 2007. На сцената на Зала 1 специално за откриването ще свири световноизвестния оркестър на БОБАН И МАРКО МАРКОВИЧ (записал музиката към “Ъндърграунд”). За премиерата в София ще пристигнат режисьорът Душан Милич, продуцентът Горан Радакович, операторът Петър “Пера” Попович и изпълнителят на главната роля – гениалният млад тромпетист Марко Маркович, син на Бобан Маркович. Продуценти на филма са още Карл Баумгартнер, Танасис Каратанос, Йозеф Айкхолцер, Емир Кустурица и Стефан Китанов. Филмът е копродукция с Българската национална телевизия и е реализиран с подкрепата на Изпълнителна агенция “Национален филмов център”.

„оскарите“ на феста

прессъобщението на организаторите

Селекцията на 11-ия международен филмов фестивал София Филм Фест получи поредното международно признание в току-що приключилата церемония по раздаване на 79-те награди на Американската филмова академия Оскар. Изключително амбициозната програма на СФФ, в която на практика отсъстват холивудските продукции, доминиращи през годината на националния кинопазар, включи 4 филма, които претендираха за академичните награди през 2007. 3 от тях ги получиха, като един взе дори 2 награди.

НЕУДОБНАТА ИСТИНА (An Inconvenient Thruth) на Ал Гор спечели Оскар за най-добър документален филм и най-добра песен. Филмът закрива официалната програма на 11-ия СФФ в Зала 1 на НДК на 11 март от 20.00. Тепърва посланието на Гор и компания за последиците от глобалното затопляне ще достигнат българските зрители и ще предизмикват горещи дебати във всички слоеве на обществото. Благодарение на Маги Малеела и ръководената от нея фондация „Гори4ка”, както и на бързата реакция на българските разпространители от „Прооптики” филмът „Неудобната истина” ще закрие по един безпрецедентен начин 11-ия СФФ.

ЖИВОТЪТ НА ДРУГИТЕ (The Lives of Others) на дебютанта Флориан Хенкел фон Донерсмарк грабна очаквано статуетката за чуждоезичен филм. Водещият немски филм на 2006 година, отрупан с най-престижните отличия на Европейската филмова академия и в родината си, ще бъде супер гала вечерта на немското кино в рамките на ФОКУСА ГЕРМАНИЯ на предстоящия СФФ. Премиерата е на 5 март от 18.30 в кино „Люмиер” като ще има още една допълнителна прожекция. Този Оскар е още едно признание за навременния акцент върху възроденото кино на Германия, чиито най-добри продукции от последните две години могат да бъдат видяни на СФФ.

ПОСЛЕДНИЯТ КРАЛ НА ШОТЛАНДИЯ (The Last King of Scotland) на Кевин Макдоналд взе чрез уникалния актьор Форест Уитакър наградата за мъжка роля. Филмът е британската гала на СФФ и ще бъде прожектиран на 4 март от 20.30 в Зала 1 на НДК. Игралният дебют на Кевин Макдоналд последва триумфалната му кариера в документалното кино. Българските зрители познават изключителния филм на Макдоналд „Докосване до пустотата” , който бе зрителски шампион на Киномания преди няколко години.

СЛЕД СВАТБАТА (After the Wedding) на датчанката Сузане Биер бе номиниран за чуждоезичен филм и имаше своето достойно състезание с ЖИВОТЪТ НА ДРУГИТЕ. Наградата на зрителите на СФФ е, че ще могат да гледат филма веднага след суматохата от Церемонията по Оскарите още на 4 март в кино „Люмиер”.

към това ще добавя „малки деца„, който в момента върви по кината. три номинации за „оскар“, деликатна режисура, прекрасно заснет, чудесна актьорска игра и послание, което не бива да се пропусне… истински е. гледайте го.

разбира се и „кралицата„, който също е по кината. хелън мирън е просто р-а-з-м-а-з-в-а-щ-а!

hdtv кинопремиера на сфф 2007

 звучи любопитно, макар че съм предубеден към американски продукции снимани в българия.

Международният София Филм Фест по традиция представя значими и новаторски творби от съвременното световно кино. И тази година 11-ия Международен София Филм Фест ще продължи тази своя практика и ще представи международната независима копродукция „Размени” на 3-ти март, от 18.30 часа в кино „Люмиер”. Премиерата на шпионския трилър е първата за България HDTV- премиера, на която филма ще се показва на специален прожекционен HDTV-апарат, даващ възможност да се видят всички качества на продукцията.

Режисьор на „Размени” е Джим Лофтъс, който е и автор на оригиналния сценарий. Повлиян от богатата си кариера в политиката като международен политически консултант, служител в Белия дом ( в кабинета на Бил Клинтън) и американски дипломат с над 20-годишен опит в този бизнес, Лофтъс събира международен актьорски състав, за да заснеме филма си. Заедно с американците Рос Маккол, Алис Патън и Уилям Хоуп, във филма участват доста български актьори: Коста Цонев, Атанас Атанасов, Валентин Ганев, Георги Златарев, Теодора Духовникова, както и нашумелите родни поп-звезди Руши Видинлиев, Стефан Вълдобрев. Талантливият Георги Марков, по-известен с операторската си работа, прави своя сърежисьорски дебют в „Размени”, а оператор на филма е Антон Бакарски.

Джим Лофтъс идва за първи път в България през 2003 година, за да продуцира телевизионни реклами за политически кампании. В началото историята от „Размени” е под формата на роман, а по-късно се превръща във филмов сценарий.