НИКИТА МИХАЛКОВ СПЕЦИАЛЕН ГОСТ НА СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ!

НИКИТА МИХАЛКОВ

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ НА СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ!

Големият властелин на руското кино ще получи наградата на София за цялостен принос в киноизкуството на специална церемония в рамките на 12-ия София Филм Фест!

Последният му филм “12”, който бе удостоен със специален “Златен лъв” на фестивала във Венеция през 2007 ще бъде руската гала вечер на тазгодишния София Филм Фест!

Визитата на Никита Михалков се организира от Федералната агенция за култура и кинематография на Русия и Министерството на културата на България в партньорство със София Филм Фест и е част от мащабния проект на представяне на руската култура у нас през 2008.

Никита Сергеевич Михалков е не само познато име на световната киносцена, но и личност, която неизменно се асоциира с едни от най-големите шедьоври на руското кино. Роден е на 21 октомври 1945 година в Москва. Баща му – Сергей Михалков – е поет и драматург, автор на популярни детски стихове и на текста на химна на Съветския съюз. Майка му – Наталия Кончаловска – поетеса и преводач. Брат му е известният режисьор Андрей Кончаловски.


В киното се снима за първи път на 14 години. През 1960 играе малка роля във филма „Тучи над Борском”, а през 1961 – в „Приключения Кроша”. Учи в актьорската школа на театралното училище „Шчукин“ през 1963-1966 г. и още в първата учебна година се превръща в знаменитост с първата си главна роля в киното при Георгий Данелия в „Крача из Москва“. Там изпява популярната и до днес едноименна песен и така младият Михалков става доста известен. Прехвърля се във втори курс на режисьорския факултет на ВГИК в класа на Михаил Ром. През 1971 завършва ВГИК с дебютния си късометражен филм “Спокоен ден в края на войната”, след което за изненада на всички отбива военната си служба в атомна подводница в Камчатка.

През 1974 г. на екраните излиза първият филм на режисьора Михалков „Свой сред чужди, чужд сред свои”. Действието се развива през 20-те години в малко градче в южна Русия. Идва краят на Гражданската война, но пълната победа на болшевиките е още далеч. В района активно действат бандити и петима приятели – бивши червени бойци, влизат в смъртна схватка с тях. В същото време изгубен златен товар поставя на изпитание и приятелството между самите тях. Подозрение в предателство и смъртна опасност – не е ли това твърде много за един човек?

Още с тази история Никита Михалков започва да търси свой собствен път в киното, Десетилетието 1974-1984 преминава много плодотворно за режисьора. Той разкрива пълноценно потенциала си като почти всяка година представя нов филм, на който по правило е и сценарист, като същевременно не се страхува да ескпериментира в различните жанрове. Демонстрира класа в мелодрамата с „Робиня на любовта“ (1975), дава своите екранни интерпретации по литературни произведения с „Незавършена пиеса за механично пиано“ (1977) и „Няколко дни от живота на Обломов“ (1980). Опитва сили в пхсихологическата драма с „Пет вечери“ (1979) и „Без свидетели“ (1983) и отново залага на мелодрама – „Роднини“ (1981). Филмите му получават международно признание, печелят награди на световни фестивали.

През 80-те се развихря и страстта му в актьорската професия, в която през годините регистрира серия от запомнящи се роли, особено в „Сибириада“ (1979) при брат си Андрей Кончаловски, в „Гара за двама“ (1982) и „Жесток романс“ (1984) на Елдар Разянов. Актьорското амлоа се превръща в запазена марка на Никита Михалков и в собствените му продукции – изключителни са превъплъщенията му в “Изпепелени от слънцето“ (1994), „Сибирският бръснар“ (1999) и „Статски съветник“ (2005).

За разлика от повечето си колеги Никита Михалков посреща критично Горбачовата перестройка. На знаменития 5-и конгрес на съветските кинематографисти през 1986 г. той прави неочаквано остро изказване в защита на Сергей Бондарчук, признавайки обективно неговите заслуги за съветското кино с класики като „Съдбата на човека“, „Война и мир“ и „Те се сражаваха за родината“. Това автоматично го изключва от ръководните органи на съюза и настройва срещу него голяма група критици, както и всички привърженици на новото мислене и перестройката.

Михалков продължава по вече утъпкания си път в киното и това ясно личи със следващата му продукция ““Очи черные” (1987) с Марчело Мастрояни в главната роля, която се радва на огромен успех по световните кинофоруми, включително и в България, но е заклемейна от тогавашната критика в бившия СССР.

Своите творчески позиции Михалков защитава и чрез продуцентската си дейност в обединието “Трите Т” (Творчество, Товарищество/Другарство, Труд), създадено от самия него през 1989 г., което съществува и днес.

В началото на 90-те, Никита Михалков е абсолютно наясно накъде отиват нещата, затова започва да снима продукции, които освен позиция притежават и притегателна сила за масовия зрител. И отново успява не само да се хареса на фестивалната публика, но и да напълни киносалоните със зрители.

Не е случаен и последвалия успех: “Урга“ (1991) – притча за монголска семейна двойка, живееща в степта. Филмът получава шумен отзвук на световните кинофестивали, събира цял куп награди и получава номинация за “Оскар”.

През 1993 режисьорът завършва „Анна. От 6 до 18“, разказващ за живота на дъщеря му Анна. Филмът е отличен с „Феликс“

През 1994 снима „Изпепелени от слънцето“. Историята отвежда зрителя в спокойното лято на 1936 г., в селското имение на полковник Котов (Никита Михалков) и семейството му. Семейната идилия е разстроена от пристигането на много по-младия и красив братовчед Митя (Олег Меншиков), който омагьосва всички жени в къщата с магнетичното си присъствие. Но полковникът не може да бъде излъган, че това е само силен мъжки чар – все пак е времето на сталинската репресия и нощните телефонни разговори на Митя не са толкова безобидни, нито случайни.

“Изпепелени от слънцето” донася на Михалков „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм и “Гранд При” на журито от фестивала в Кан’94.

През 1999 г. излиза „Сибирският бръснар“, може би най-личният и съкровен проект на режисьора, обяснение в любов към руската душа и към родината, където Никита не се двоуми да се появи в одеждите на самия Цар Освободител Александър Втори. “Сибирският бръснар” бе коментиран широко заради гигантския бюджет на продукцията и сензационните снимки в Кремъл. Неслучайно руснаците се надпреварваха да гледат тричасовия епос-мелодрама-комедия. В родината си „Сибирският бръснар“ събра повече зрители от „Титаник“. За главната женска роля Никита Михалков избира англичанката Джулия Ормънд, която играе американката Джейн Калахан. Тя идва в Русия по бизнес, но остава там по любов. Обектът на любовта й е 20-годишен войник – Олег Меншиков, който се справя перфектно с ролята, макар да е два пъти по-стар от героя си. Любовната история обаче е само рамката на историята, която впечаталява с невиждана мащабност.

Повече от 35 години Никита Михалков не спира да изследва чрез киното си тайните на руската душа и драматичните сблъсъци в своята родина, да анализира грешките и успехите като се опира на църквата и монархията, да създава своя тема в киното, която защитава със страст, темперамент и много талант като режисьор, актьор, сцанарист и продуцент.

Последният филм на Никита Михалков “12” ще има специална гала премиера на 12-ия София Филм Фест. “12” разказва за съдбата на чеченско момче, обвинено в убийството на баща си. През първата седмица от излизането си на екран „12“ събра 2 милиона долара приходи от прдадени билети. Филмът е претендент за “Оскар” за чуждоезичен филм, попадайки в списъка на 9-те филма, конкуриращи се за окончателните номинации.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s