Фатих Акин – специален гост на 12-ия София Филм Фест

Фатих Акин

Специален гост на 12-ия София Филм Фест (6-16 март 2008)

Фатих Акин – турчина с германски паспорт, режисьорът-бунтар, който проправи пътя на емигрантите към големите европейски отличия в киното, ще бъде специален гост на 12-ия Международен София Филм Фест!

Фатих Акин е роден на 25 август 1973 г. в Хамбург в семейството на турски имигранти. Завършва специалност “Визуални изкуства” във Висшето училище за изящни изкуства в родния си Хамбург през 2000 г. Още като студент снима няколко документални филма, появява се като актьор в телевизионни продукции и филми на свои колеги най-често в ролята на сервитьор – турски емигрант. Първият си късометражен филм режисьорът създава през 1995 г. и същата година “Sensin-You’re The One!” печели наградата на публиката на Хамбургския международен фестивал за късометражно кино. През 1996 г., Фатих Акин снима втория си късометражен филм “Weed”, който също печели няколко престижни фестивални награди.

Първият му игрален филм се нарича “Кратко и безболезнено” ( Short Sharp Shock) (1998). Героят, 20-годишният Габриел, турчин от хамбургски квартал, излиза от затвора. И се среща със старите си приятели – грък и сърбин. “Това е историята на трима балканци, пише немската преса. “Кръчми с червени фенери, заведения, в които се седи по турски, и сръбски сватби – Акин представя картината на един градски квартал, населен с дребни гангстери, преследващи големите си цели. ”Филмът получава овации на доста германски фестивали и е носител на „Бронзов леопард” от фестивала в Локарно (1998) и на Баварската филмова награда за най-обещаващ млад режисьор (1999).

Вторият игрален филм на Фатих Акин – “Юли” (2000) е определен от филмовата критика като road movie. Историята разказва за продавачка на име Юли, която се влюбва в младежа Даниел. Кани го на купон и му обещава, че там ще срещне жената на живота си, тоест самата нея. Но нещата се объркват и Даниел среща красивата туркиня Мелек. На следващата сутрин тя тръгва за Истанбул и Даниел решава да я придружи. Потеглят с кола и по пътя качват стопаджийка…. която всъщност се оказва Юли.

През 2002 г. се появява и третият филм на неуморния режисьор – “Солино”, който е за “чужденците”, живеещи в Германия. Междувременно Фатих Акин вече е замислил сюжета на “Срещу стената “(2004) и постепенно дооформя финалните моменти в сценария на един от най-успешните си филми.

“Солино” ни отвежда при едно италианско семейство, което се заселва в германския град Дуисбург (някъде през 60-те години на миналия век). Италианците намират свой начин за оцеляване в идеята да отворят пицария. 10 години по-късно на двамата братя им е омръзнало да се занимават с пиците, но се оказва, че майка им е болна от левкемия. И че някой трябва да осигурява средства за лечението й…

Световната слава идва в живота на Фатих Акин през звездната 2004 – годината, в която филмът му “Срещу стената” най-неочаквано спечели “Златна мечка” на международния кинофестивал „Берлинале”. Триумфалното шествие на четвъртия му игрален проект не спря до Златната мечка, а смело продължи напред с 5 национални отличия “Лола”, както и с “Гоя” за най-добър европейски филм, и с две Европейски филмови награди – за най-добър филм на 2004 г. и за фаворит на публиката.

“Срещу стената” е филмово завръщане към изгубените корени и в същото време е разказ, който не може да остави и следа от равнодушие в душата на зрителя. По пътя към преоткриване на родината си, режисьорът разказва яростната и разрушителна история на младата Сибел (Сибел Кекили), която се омъжва, за да избяга от ограниченията на националната си култура и религия. Избраникът е грохнал от дрогата и алкохола рокаджия – пънкар по душа с доста буен нрав. Джахит (Бирол Юнел) е нейното формално спасение от консерватизма на семейството й. Тя говори турски, той – немски. Раздирани между миналото на родителите си и настоящето на връстниците си, те сътворяват нови закони за оцеляването на имигранта, но по пътя минават през много ярост, ревност, падения, страст, любов и омраза, отчаяние и сблъсъци. Турски оркестър от музиканти в черни сака и певица в червена рокля на брега на Босфора е рамката на филма. Музиката е равностоен на актьорите персонаж, играещ важна роля в пътуването от Запада към Изтока, от сърцето на Европа към нравите на Ориента.

“Филмът е двуизмерно същество, но когато добавиш музика, то се превръща в триизмерно, четириизмерно, а понякога дори и в петизмерно” споделя в интервю Фатих Акин, режисьорът, работил години наред като диджей в хамбургските клубове, който обожава музиката.

От любовта му към музиката се ражда и документалният “Музиката на Истанбул”, който закри 10-ия София Филм Фест. Филмът е поглед от дистанция към чуждия, еротичен, опасен, изкушаващ град и своеобразно търсене, предприето, за да се открият музикалните извори, влияния и перспективи на града. Истанбул е изгарящ град. Ако Берлин бе най-модерната столица в началото на 90-те години, а Хавана в края на 90-те, може би началото на новото хилядолетие даде на Истанбул шанса да представлява тоталния мегаполис на Европа – просто трябва да го усетите! Но принадлежи ли Истанбул въобще на Европа? Напоследък доста диджеи, музиканти и артисти от цял свят идват в Истанбул. Те търсят вдъхновение, опитвайки се да разкрият тайните на прелестната красота. Всички възможни предубеждения, които сте имали спрямо турската музика, изчезват в мига, в който се докоснете до неимоверно богатото съчетание от музикални стилове в “Музиката на Истанбул”. Завладяващи са моментите във филма с кюрдската жена, пееща в турска баня, от чийто божествен глас побиват тръпки на радост, и рап-певецът, който изстрелва по 1500 турски думи в минута в най-впечатляващото рап-изпълнение, което някога сте чували.

Последният завършен през 2007-ма година проект на режисьора се нарича “Краят на рая” (The Edge of Heaven) и ще бъде показан премиерно на 12-ия София Филм Фест. Филмът е носител на приза за най-добър сценарий от кинифестивала в Кан’07, на Европейска филмова награда за сценарий и на първата награда LUX на Европейския парламент. На международния фестивал в Анталия през 2007 г., той събра цели четири отличия, между които и за най-добър режисьор и сценарист на Фатих Акин.

Във филма участва известната актриса Хана Шигула. Той е своеобразно продължение на планираната трилогия “Любов, смърт и дявол”, започнала със “Срещу стената”.

“Това е един филм за другата страна на нечии идеали”, казва Фатих Акин за “Краят на рая”. Всъщност, опитах се да го направя колкото се може по-различен от “Срещу стената”. В него няма много музика и няма нито един кадър, заснет от ръка, докато “Срещу стената” бе изцяло заснет така. Използвал съм само няколко близки планове. Реших, че е по-добре за филма и за мен като режисьор, да заснема една тотално различна история.”

Любопитни факти:

Режисьорът Фатих Акин, който ще бъде специален гост на тазгодишния София Филм Фест, винаги е бил аутсайдер. Отива да учи кино, защото разбира, че няма да стане рап-звезда, но този факт не му пречи да продължава да пуска рап и хип-хоп като диджей в германските клубове. Тези диджейски умения той ще демонстрира и пред софийска публика…

Във всичките филми на Фатих Акин се говори на няколко езика (задължително на турски и немски, а доста често и на английски).

Почитател е на режисьора Джим Джармуш.

Бил е член на международното жури на „Берлинале” през 2001 и на фестивала в Кан – през 2005.

Advertisements

2 мнения за “Фатих Акин – специален гост на 12-ия София Филм Фест

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s