Документални филми за любимите романи на българите от кампанията “Голямото четене”

Документалните филми за дванайсетте любими романа на българите от кампанията на БНТ “Голямото четене” ще бъдат представени и на 13-ия София Филм Фест от 28 февруари в Дома на киното

На специална прожекция на 21 март 2009 г. от 21.00 часа в Дома на киното, София Филм Фест ще представи най-успешната екранизация на романа на Михаил Булгаков “Майстора и Маргарита”.

Дългогодишното партньорство между София Филм Фест и Българската Национална Телевизия реши да подкрепи една от най-успешните и рейтингови кампании на БНТ “Голямото четене” като представи 12-те любими романа на българите и техните застъпници в документалните филми за тях, създадени от популярни съвременни телевизионни и кинорежисьори, както и уважавани обществени личности. Това ще се случи от 28.02.2009 г. в Дома на киното. Глас със своето късометражно кино в подкрепа на книгите и четенето дават имена като Петър Попзлатев, Стефан Командарев, Стоян Радев, Бойко Василев, Светослав Драганов, Милена Андонова, Андрей Слабаков, Атанас Димитров, Борис Десподов, Владимир Люцканов, Лъчезар Аврамов, Милко Лазаров.

И дванайсетте заглавия – финалисти в “Голямото четене”, фигурират в златните страници на световната литература – “Граф Монте Кристо”, “Малкият принц”, “Сто години самота”, “Пътеводител на галактическия стопаджия”, “На изток от Рая”, “Властелинът на пръстените”, “Майстора и Маргарита”. Сред тях попадат и българските шедьоври “Време разделно”, “Тютюн”, “Осъдени души”, “Железният светилник”, “Под игото”.

През годините всеки един от 12-те класически романа провокира опита и въображението и на много кино творци. Седмото изкуство опитва да премери сили с писаното слово. Резултатът е куп признания и престижни отличия и най-голямата награда – още по-голям интерес към класическите шедьоври на световните автори. Не е лесно да се създаде филм по книга, превърнала се в класика. Екранизациите обаче на дванайсетте финалисти от “Голямото четене” по БНТ са повече от успешни и категорично привличат зрителя да посегне и към литературния оригинал, ако вече не го е направил.

Специална прожекция на 13-я София Филм Фест Стефан Китанов ще има екранизацията на Владимир Бортко по романа на Михаил Булгаков “Майстора и Маргарита”, снимана и в България. Филмът ще бъде показан на 21 на извънредна нощна прожекция, на която ще бъдат излъчени всички епизоди на сериала!!!
Излъчването на телевизионната версия на “Майстора и Маргарита” се оказва най-голямото събитие за Русия в края на 2006 г. Въодушевлението е продиктувано и от един друг факт: около този роман винаги са витаели мистерии, включително и това, че е орисан да не се поддава на екранизиране. За да разсее напрежението, режисьорът Бортко казва пред медиите: „Няма никаква мистерия! Романът не е сниман досега по най-банални причини – в Съветския съюз пречеше идеологията, в Русия – липсата на пари.“
Иначе “Майстора и Маргарита” има не една или две екранизации. Първата е на полския режисьор Анджей Вайда, който през 1971 г. снима филма “Пилат и другите”, но използва само библейските сцени на романа. Година по-късно излиза италианско-югославския филм „Майстора и Маргарита“ на режисьора Александър Петрович, който обаче в голямата си част се превръща в антисъветска сатира.
Елем Климов прави опит да филмира романа, като в проекта е било предвидено участие и на Холивуд, но плановете се развалят. През 1988 г. полякът Мачек Войтишко снима седемсериен филм за телевизията, който обаче минава без успех. Междувременно почти няма голям режисьор – Андрей Тарковски, Елдар Рязанов, Елем Климов – който да не се е опитвал да направи своя версия на „Майстора и Маргарита“ и по някакви причини да се е осуетявал.
Единственият оцелял проект е на Юрий Кара, но накрая започва дело между режисьора и продуцентите за авторските права на филма, а в същото време филмът “мистериозно изчезва”, както пишат медиите, от бюрото на режисьора. По-късно бил открит в частна колекция.
През 70-те и 80-те години на ХХ век има няколко чужди адаптации, но в началото на 90-те няколкото опита на руски режисьори завършват с пълен провал. Бортко признава, че имал големи проблеми с кастинга, и технически проблеми отложили премиерата на филма. Сериалът се състои от 10 серии и струва 4.2 милиона евро. Една трета от него е със специални ефекти.
За котарака Бегемот имало оферта от Холивуд за робот, който струва 3 милиона долара, но режисьорът предпочел комбинацията от истинска котка, актьор и механично устройство, което кара очите на котката да мигат. Филмът е сниман в Москва, Санкт Петербург, Крим, България и Израел.

Първите 9 епизода от “Голямото четене” ще бъдат показани в периода 28 февруари – 4 март. Последните 3 епизода (“Пътеводител на галактическия стопаджия”, “Сто години самота” и “Тютюн”) ще бъдат показани допълнително, за което зрителите ще бъдат известени.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s