МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС за Голямата награда на София Филм Фест

За седма поредна година Международният София Филм Фест ще присъди Голямата награда за най-добър игрален филм (първи или втори). На 13-тото издание на Фестивала международното жури в състав Янош Сас (Унгария) – председател, и членове Дорон Еран (Израел), Елена Йончева (България), Момчил Карамитев (САЩ – България) и Стефан Арсениевич (Сърбия, носител на Наградата за режисура на 12-ия София Филм Фест, 2008) ще присъди наградата на един от дванайсетте филми в конкурса. Тя ще бъде връчена на официалната церемония по награждаването на 14. 03. 2009 г. Наградата диплом и чек за 5000 евро.

12 филма, много от които копродукции, с участието на повече от две страни ще се борят за Голямата награда на 13-ия София Филм Фест. Конкурсните заглавия са следните:

„Бахтало (Късмет!)”
„Възможен живот”
„Дзифт”
„Есен”
„Кумбия Кайера”
„Лечителката”
„На баща ми”
„Най-щастливото момиче на света”
„На сушата”
„Пробуждане от сън”
„Франклин”
„Чико”

Унгарският режисьор Роберт Лакатош е документалист с признат оригинален поглед. През 2004 г. участва с късометражния фрагмент „Късмет” в „През границата: пет гледни точки на съседите” (Across the Border: Five Views from Neighbours) – филм-пътешествие през Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Словения, многоезичен портрет на идеите за границите в началото на 21 век. Едноименният пълнометражен дебют на Лакатош – „Бахтало (Късмет!)” (Унгария) спечели наградата „Label Europa Cinemas” на Международния фестивал в Карлови Вари през 2008 г. Двама приятели от Трансилвания се опитват да реализират предприемачески идеи – като отскачане до Австрия за техника „втора ръка”, която да препродават у дома, или пътуване с куче до Египет например. В тази неореалистична комедия, двамата герои излъчват естественост и решават проблемите си както успеят. Камерата придружава едно истинско приятелство, което минава през в различни държави и различни култури.

Аржентинската лента „Възможен живот” от 2008 г. е вторият пълнометражен игрален филм на режисьорката и продуцент Сандра Джулиота (Аржентина). Историята се върти около красивата геоложка Карла, която издирва изчезналия си съпруг и в същото време е преследвана от човек, който поразително прилича на него. Филмът вече спечели овациите на публиката и международните фестивали. През 2007 г. „Възможен живот” е бил номиниран за „Златен леопард” на Международния фестивал в Локарно, а Сандра Джулиота печели почетен диплом на журито. Централната роля, поверена на младата Ана Челентано, печели на актрисата награди в Аржентина и поредица големи роли в международни продукции.

Дебютният филм на успешния театрален режисьор Явор Гърдев (България) се превърна в едно от явленията на 2008 г. „Дзифт” попада в жанровото определение „film noir” с препратки към соц-арт – заради свободата на изказа, с която Гърдев жонглира според условностите на пост-модерното. Така ни показва времето – една ден преди повече от 40 години, когато Молецът е пуснат от затвора с една топка дзифт в ръка, преминава в една нощ на срещи и разкрития – за новото време и социалистическия строй, за съучастника-предател, за любимата жена. Филмът получи най-високото отличие за игралното ни кино през последните години – наградата „Сребърен Св.Георги” за режисура на Московския филмов фестивал през 2008 г. Със своите 36 000 зрители „Дзифт” е филм-рекордьор в българския бокс-офис за последните 20 години.

Един филм, изпълнен със спокойствие, красота и мъдрост – поглед към живота, който сме избрали да водим, който протича край нас; поглед към хората, с които се срещаме и разделяме. „Есен” (Турция-Германия) е пълнометражен дебют на режисьора Йозкан Алпер, реализиран с подкрепата на Министерството на културата в Турция и вече има богата фестивална биография. Млад мъж излиза от затвора след докторска препоръка, след като е излежал 10 години с присъда, издадена заради политическите му убеждения и участие в студентски брожения срещу властта в Турция в края на 90-те години. Единственият път за Юсуф е към родното му място – красиво село в планината. Подтикнат от загрижеността на старата си майка, той се опитва да общува, дори слиза в града; там среща една мила и тъжна жена, принудена да упражнява най-старата женска професия, за да осигури прехраната на дъщеря си и майка си в родната Грузия. Двамата намират взаимна утеха, но болестта и природата понякога са безмилостни, особено в тъжната, дъждовна есен.

Мексиканската продукция „Кумбия Кайера” е дело на режисьора Рене Виляреал (Мексико). Още през 80-те години Рене Виляреал участва като асистент-режисьор в телевизията, впоследствие и във филмови продукции, между които и големи холивудски проекти като „Мексиканецът”. Опитът в света на киното допринася за успеха на дебютния му филм, в който той е сценарист, монтажист и продуцент. „Кумбия Кайера” е негов дългогодишен проект. През 2004 г. той снима документалния филм „Cumbre de Monterrey” (панорама на конференция на Обединените Нации, състояла се през 2002 г., посветена на финансиране за развиващите се страни), а през 2007 г. създава и игралния „Кумбия Кайера”, посветен на трудния живот на трима младежи в контрастния мегаполис Монтерей, където се срещат лукса, нищетата и насилието.

Родената в Казахстан Гука Омарова е ученичка на Сергей Бодров, който е и съсценарист в втория й пълнометражен филм „Лечителката” (Baksy), копродукция на Русия, Казахстан, Франция и Германия. Представител на младото поколение в руското кино, Омарова впечатли софийската публика и критика с първия си игрален филм „Шиzo” през 2004 г., определен от световната критика като един от най-успешните дебюти на казахската „нова вълна”. „Шиzo” носи много награди на авторката си – на ФИПРЕССИ за дебют от „Кинотавър”, Голямата награда от Котбус, за най-добра жена-режисьор от Копенхаген, за мъжка роля на Олджас Нусупбаев от Токио. „Баксы” е традиционното казахско наименование за народен лечител – в лентата това е Айдай, лечителка, която не оставя земята й да бъде превърната в петролна рафинерия. Омарова вплита умело магически реализъм в гангстерски сюжет, добавя комедиен тон, естествеността на местните хора и особената красота на природата.

Спечелил наградата на публиката на Московския филмов фестивал през 2008 г., филмът на режисьора Дрор Захави „На баща ми” (Израел) получава и номинации в седем категории за наградите на Израелската филмова академия. Героите на филма се срещат през един уикенд в Тел-Авив – младият палестинец Тарек случайно се сприятелява със 17-годишната бунтарка Керен и съседът й Катц – евреин, загубил сина си в безумните военни конфликти, които продължават да раздират Близкия Изток. Всеки от тях е принуден да приеме другия с неговата различност – религия, убеждения, отношение към живота и света. Филмът е впечатляваща картина на един свят, който дори да изглежда далечен, се отразява в ума и душата на зрителя.

„Най-щастливото момиче на света” е румънското участие в Международния конкурс на тазгодишния София Филм Фест. Режисьорът и сценарист Раду Жуде разказва историята на румънско семейство, чието единство е заплашено поради една… щастлива случайност – 18 годишната дъщеря печели чисто нов автомобил. Въпреки че „Най-щастливото момиче на света” е игрален дебют за Раду Жуде, критиката веднага го вписа като част от забележителния възход на младото румънско кино, което традиционно присъства на София Филм Фест с имена като Кристи Пуйо, Корнел Мундруцо и носителят на „Златна палма” Кристиян Мунджиу.

Публиката на София Филм Фест добре познава иранския писател, драматург и режисьор Чапур Хагигат с филма от 2006 г. „Песента на пътешествениците”. Тогава режисьорът представи своя дебют, екранизация по едноименния негов роман, написан на френски език. Чапур започва своята филмова кариера след като повече от 20 години пише разкази и романи. Трогателната история за шивачът Йолан, тръгнал на пътуване в търсене на корените си, впечатли критиката. Вторият му игрален филм „На сушата” от 2008 г. е международна копродукция на Франция, Индия и Иран и участва в селекцията на много престижни филмови фестивали из целия свят. Хагигат е сценарист и продуцент на лентата, отвеждаща на брега на индийския океан, където жителите на малко селце търсят спасение от смъртоносна епидемия.

„Сънища призори” (Испания) е амбициозен дебют на Фреди Мас Франкеса. Историята отчасти е вдъхновена от лични преживявания на режисьора; проектът е подкрепен от Испанската фондация за борба с Алцхаймер и едно от достойнствата на филма е откровеното представяне на болестта, дори и чрез невинния поглед на детето-актьор Серхио Падийа. Паскал е 70-годишен и живее в малък град в Испания, но не може да свикне със старостта и самотата. Дъщеря му се завръща след години и оставя при него сина си, който постепенно се превръща в добър приятел на дядо си. Двамата се грижат един за друг и си даряват взаимно любовта, която често липсва в живота на хората. „Пробуждане от сън” е суров, немногословен филм, спечелил много благосклонни отзиви при представянето на международни фестивали в Чикаго, Пусан (Корея), Москва.

Изглежда необичайно, когато независим режисьор като Джералд МакМороу предлага амбициозен и впечатляващ дебют като „Франклин” (Великобритания). МакМороу поставя нелесни визуални и концептуални цели и ги постига с лекота. Началото на историята е във футуристичния Град-извън-времето, където главният герой (зад маската се крие Райън Филип) трябва да изпълни поредната задача-убийство. Заедно с това режисьорът разказва за още три изгубени души в съвременния космополитен Лондон и съдбовното преплитане на пътищата им – младият Мило (Сам Райли) страда по изгубената си тийнейджърска любов, която по случайност изглежда като ексцентричната Емилия (изключителната Ева Грийн). Тя упорито продължава да повтаря опитите си за самоубийство, докато самотен възрастен мъж (Бърнард Хил) безнадеждно търси сина си – ветеран от Войната в залива. „Франклин” е градска приказка, която ще бъде приета с особено въодушевление от почитателите на особените светове на бъдещето, добре познати ни от творбите на Тери Гилиам, „В като Вендета” или „Блейд рънър”. МакМороу с лекота преминава границата между реалния и въображаемия свят на героите; във филма майсторски са съчетани различни жанрове, поднесени със съответната визуална естетика.

Роденият в Хамбург режисьор Йозгюр Йълдъръм е автор на филма „Чико”. Това е дебют на режисьора в игралното кино, но успеха идва бързо след като филмът е избран в секция „Панорама” на Берлинале 2008. Зад гърба си Йозгюр Йълдъръм има три късометражни филма, попаднали в полезрението на европейски фестивали. „Чико” се продуцира от независимата компания Corazon Productions на Фатих Акин, която е основен продуцент на филма, и дава заявка за успехи сред публиката на международните форуми. Историята е класическа – двама приятели, израснали заедно, се занимават с пласиране на дрога на дребно, но мечтаят за по-големи удари. След среща с местния хамбургски нарко-бос Мориц Блайбтрой, нещата започват да излизат от контрол, особено когато се намесват понятия като вярност и предателство.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s