„Големите награди” в програмата на 18-ия София Филм Фест

Рубриката „Големите награди” по традиция представя филмови заглавия, носители на наградите за най-добър филм от престижни международни филмови форуми през изтеклата година.

 

Румънският филм „Позиция на дете” („Child’s Pose”/„Pozitia copilului”) на режисьора Калин Петер Нетцер („Мария” – 2003 и „Медал за храброст” – 2009) триумфира с най-голямото отличие на 63-ия международен кинофестивал в Берлин. Носителят на Златна мечка е психологическа семейна драма, пресъздаваща дълбокия конфликт между майка и син. Майчината любов на Корнелия е почти маниакална, докато синът й, Барбу, по всякакви начини се опитва да скъса задушаващата го връзка с нея, което води до жестоки скандали и обиди.

Корнелия е на опера, когато научава за автомобилна злополука, при която синът й е прегазил 14-годишно момче. Властната майка прави всичко по силите си, за да спаси Барбу от затвора – вкарва в действие връзките си в полицията, кара го да промени показанията си, моли за милост семейството на починалото момче. Корнелия е готова на всичко и нито за миг, дори след обидите и униженията, не спира да дава всичко от себе си, за да намери изход от положението. Инцидентът докарва психологическия конфликт до разрив, от който връщане назад няма.

 

Главната роля във филма изпълнява румънската актриса с дългогодишна кариера в киното Луминита Георгиу. Изключително силният сценарий е написан от самия режисьор с помощта на най-известния румънски сценарист от по-младото поколение Разван Радулеску („Стока и пари” – 1999, „Смъртта на господин Лазареску” – 2005, „4 месеца, 3 седмици и 2 дни” – 2007, „Подслон” – 2010, режисьор  Драгомир Шолев). „Позиция на дете” впечатлява със своята почти документална естетика, реалистично изграждане на образите и дълбок психологизъм.

 

„Ида” („Ida”) на Павел Павликовски получи в един и същи ден „Гран При” във Варшава 2013 и наградата за най-добър филм на Лондонския кинофестивал. Кинотворбата разказва историята на Ана през 60-те години на миналия век в Полша. Останала от малка сираче, тя е послушница, отгледана от монахините в манастира. Преди да даде обет, Ана отива да се види с Ванда – единствената й жива роднина. От нея тя разбира, че е еврейка и двете жени се отправят на дълго пътешествие, за да открият истината за трагичната си семейна история, кои са в действителност и какъв е техният произход. Това поставя под въпрос религията и ценностите. След този повратен момент и двете се опитват да продължат живота си, но дали ще успеят…

 

Павел Павликовски е роден в Полша, но от 70-те години е британски поданик. Режисира документални филми за BBC, първият от които е „Луцифер над Ланкашир” (1986). Документалният му филм „Надпревара с Жириновски” (1995), удостоен с редица награди, го вдъхновява да заснеме и първия си игрален филм „Акордьорът” (1998), показан на фестивала в Кан. Вторият му игрален филм „Eдинствен изход” печели наградата „Майкъл Пауъл” за най-добър британски игрален филм на фестивала в Единбург и е номиниран за Европейско откритие на годината. „Моето лято на любовта” печели наградата за най-добър филм на фестивала в Единбург ’04.

 

Отличеният с „Кристален глобус” в Карлови Вари 2013 „Голямата тетрадка” („Le grand cahier”/„The Notebook”) е съвместна продукция на Унгария, Германия, Австрия и Франция. Филмът на унгарския режисьор Янош Сас е създаден по дебютния роман на Агота Кристоф. Тежка и мрачна история за порастването, загубата на невинност и ужасите на войната,  кинотворбата разказва за 13-годишни близнаци, прекарващи последните години от Втората световна при баба си на село. Това обаче не означава любов и грижа, а челен сблъсък с жестоката действителност…

 

Още през 1998 г. Янош Сас („Не безпокойте” – 1990, „Войцек” – 1994, „Момчетата на Уитман” – 1997, „Очите на Холокоста” – 2000) получава признание във филмовите среди и попада сред 10-те световни „изгряващи надежди” в режисурата, обявени от фестивала в Сънданс и сп. „Variety”. Българската публика помни гостуването му у нас като председател на международното жури на 13-ия СФФ.

 

„My Dog Killer” („Môj pes Killer”) e вторият пълнометражен филм на Мира Фурнай, удостоен с Голямата награда на филмовия фестивал в Ротердам. Историята разкрива живота на 18-годишния Марек, който живее на словако-моравската граница, а най-добрият му и верен приятел е неговото куче. Пренебрегнат от роднините си, Марек попада в компанията на местните скинари. Той сляпо ги следва и точно когато е изправен пред страшна дилема, в живота му се появяват неговата майка и по-малкият му полубрат.

 

Този филм е автентична и хипнотична хроника на мудното съществуване, винаги на ръба на експлозията. На фона на етническите и расистки конфликти в съвременна Европа, Мира Фурнай поставя акцент върху човешкия избор, пропуснатите шансове и грешните решения, които веднъж взети, не могат да се променят.

 

В носителя на голямата награда „Сърцето на Сараево 2013” за най-добър игрален филм „В разцвет” („In Bloom” / „Grzeli nateli dgeebi”) на Нана Еквтимишвили и Симон Грос, действието се развива в началото на 90-те на ХХ, в Тбилиси, столицата на независима Грузия, след разпадането на СССР. Страната е изправена пред насилието, войната в Абхазия и криворазбраното правосъдие, което тормози обществото. Но за Ека и Натя, четиринадесетгодишни неразделни приятелки, животът просто си тече –  на улицата, в училище, с приятели или по-голямата сестра. Независимо от случващото се наоколо, техните вълнения са свързани с ранния брак, безусловната власт на мъжете, любовните разочарования.

 

Сюжетът на филма пресъздава личните спомени на Нана Еквтимишвили от нейните младежки години в Грузия в началото на 90-те.

Искахме да фокусираме вниманието върху връзката на младите хора с времето, в което живеят, и културните ценности – споделя режисьорката. – За нас този филм беше пътешествие в миналото и настоящето, поглед в бъдещето. Опитахме се да открием къде е границата между културните норми на поведение и къде нещата излизат извън контрол. За това допринесоха и двете млади актриси (Лика Баблуани и Мариам Бокериа, отличени с Наградата за най-добра актриса в Сараево 2013) – 14-годишни отворени, непредубени, страстни и проницателни момичета, въпреки тяхната неопитност в живота.

 

„Лоша прическа” („Bad Hair” / „Pelo malo”) на Мариана Рондон, копродукция на Венецуела, Перу, Аржентина и Германия, разказва за борбата на една самотна майка с безработицата и всички житейски несправедливости. Оставена на произвола с малко бебе и с 9-годишния Джуниър, Марта е принудена да се справя и с неосъзнатата идентичност на сина си. Докато тя опитва да върне доверието на предишния си работодател, Джуниър си фантазира как ще стане певица. Във всеки един миг момчето е готово да експериментира с какви ли не техники за изправяне на коса – пробва с най-обикновена четка, майонеза, както и олио за готвене, защото е убеден, че с права коса ще е доста по-успешен в бизнеса и ще прилична повече на светлата си майка.

 

„Лоша прическа” е носител на „Златна раковина” и специалната награда (special mention) от феста в Сан Себастиан 2013, наградите за режисура и сценарий, както и номинация за най-добър филм от фестивала в Мар Дел Плата 2013, за най-добра актриса (на Саманта Кастийо) от Монреал 2013, на „Бронзов Александър” и приза на ФИПРЕССИ от фестивала в Солун 2013. Създадена без нотка на сантименталност, историята в „Лоша прическа” впечатлява зрителите с честност и изключителна актьорска игра, а получените награди са още един аргумент в полза на твърдението, че този филм не бива на да се пропуска.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s