Архив на категория: сфф 2007

наградите

На 11-тото издание на София Филм Фест бяха представени общо 200 игрални, късометранжи и документални от цял свят. Над 200 бе броят на международните гости, между които режисьори, продуценти, актьори, фестивални директори, медийни и кино експерти, които гостуваха на фестивала. МЕЖДУНАРОДНОТО ЖУРИ в състав:

Бахтиар Худойназаров (Таджикистан) – председател

Душан Милич (Сърбия)

Георги Стайков (България -Швеция)

Севда Шишманова (Бълагрия)

Ерих Лахнер (Австрия )

РЕШИ

ГОЛЯМАТА НАГРАДА ‘STELLA ARTOIS’ ЗА НАЙ-ДОБЪР ФИЛМ в Международния конкурс се присъжда на филма „КЛОПКА” и режисьора СЪРДЖАН ГОЛУБОВИЧ (Сърбия) –За една добре разказана, професионално заснета и затрогваща история.

Наградата е диплом, статуетка и премия от 5000 евро, осигурени от STELLA ARTOIS.

СПЕЦИАЛНА НАГРАДА НА МЕЖДУНАРОДНОТО ЖУРИ се присъжда на филма „МЕЧТАТА НА РИБАРЯ” и режисьора КИРИЛ МИХАНОВСКИ (Бразилия/Русия)

За оригиналния и свеж разказ на една история, изпълнена със състрадание към обикновените хора и с поразителни образи от техния живот.

НАГРАДАТА НА ЗА РЕЖИСУРА НА ПЪРВА ИНВЕСТИОЦИОННА БАНКА се присъжда на КРИС КРАУС (Германия) за филма „Четири минути” – на един режисьор, успял да събере великолепни актьори и да ги изведе до границите на изключително изпълнение.

НАГРАДАТА JAMESON ЗА БЪЛГАРСКИ КЪСОМЕТРАЖЕН ФИЛМ се присъжда на филма „МИНУТИТЕ СЛЕД ТОВА” и режисьора НИКОЛАЙ ТОДОРОВ Чрез необичайни визуални изразни средства режисьорът успява да разкаже една духовна история, която определя съществуването ни във времето.

Наградата е диплом, статуетка и парична премия от 6000 евро и се осигурява от ирландското уиски Jameson

НАГРАДАТА ‘NO MAN’S LAND’ ЗА НАЙ-ДОБЪР БАЛКАНСКИ ФИЛМ се присъжда от Гилдията на българските кинокритици на филма „РАЗСЛЕДВАНЕ” на режисьорката ИГЛИКА ТРИФОНОВА. Наградата е диплом и кашон вино ‘No Man’s Land’.

НАГРАДАТА на KODAK за най-добър български филм се връчва на филма „РАЗСЛЕДВАНЕ” на режисьора Иглика Трифонова и оператора Рали Ралчев. Наградата е филмов негатив на стойност 4000 долара.

Журито на ФИПРЕССИ в състав

Лейв Джоули – „Svenska Dagbladet” (Швеция)

Тадеуш Шчепански – “Kino”, “Polish Radio” (Полша)

Людмила Дякова – „Кино”(България)

присъжда НАГРАДАТА НА ФИПРЕССИ на филма „ЧЕТИРИ МИНУТИ’ на режисьора КРИС КРАУС ( Германия).

НАГРАДАТА НА ПУБЛИКАТА за най-популярен филм на фестивала се присъжда на филма „Гуча” на режисьора Душан Милич (Сърбия)

Наградата, осигурена от СТОЛИЧНА ОБЩИНА, e диплом и парична премия от 1000 лв и ще бъде връчена на българския разпространител на филма.

НАГРАДАТА “ГОРЧИВАТА ЧАША” на факултета по журналистика и масова комуникация при Софийския университет „Св. Климент Охридски” за принос в развитието на съвременната филмова изразност на 11-ия София Филм Фест се поделя между филмът „ + -„ на режисьорката Кристина Николова и филмът „13 кратки опуса за голям екран” в лицето на Ицхак Финци и Лиза Боева.

Наградата ще бъде връчена на лауреатите на специална прожекция и среща с творческите колективи, създали филмите.

На 11-то издание на София Филм Фест бяха раздадени наградите на община София за цялостен принос към световното кино на режисьорите:

Людмил Стайков

Вим Вендерс

Иржи Менцел

и така, за щастие се оказах лош пророк и наградата за български късометражен филм получи „минутите след това„. гледах го още веднъж по време на феста и отново ми въздейства по същия начин – с красиво композираните си и преобладаващо статични кадри, нестандартният си наратив и стегнатата и въздействаща история, носи някаква тъжна меланхолия. от филмите за които мислиш и след края им.

сега се сетих че по време на първият скрийнинг за пресата на номинираните филми, режисьорът николай тодоров беше яростно нападнат след като каза, че всъщност няма представа дали мария станкова (авторката на разказа върху, който е базиран) знае за филма. бяха намесени авторски права и т.н. грозна сцена беше и то главно заради хъса с който човека задал въпроса атакуваше.

наградата на фипресси отива при „четири минути„. макар че донякъде историята е клиширана, начина по който е разказана, режисирана и заснета е чудесен. завършва с невероятно въздействащо музикално изпълнение. силно като това в „цветовете на водата“, но по различен начин. крис краус получи и наградата за режисура на пиб. браво!

Лъкът

Лъкът
Hwal
The Bow
Южна Корея-Япония , 2005, 88 мин, цветен
Една лодка се носи като точка в океана. Развява се бяло платно – старо и износено. Плющи енергично на вятъра, подобно на чевръстия старец, собственик на лодката. Към неговата е завързана друга, по-малка лодка, чието цветно платно се ветрее нежно като млада девойка. В по-голямата лодка има канапе. Няколко мъже седят и се наслаждават на риболова. От 10 години момичето, което вече е на 16, живее със стареца и му помага, като сервира питиета на рибарите. Мъжете заглеждат похотливо миловидната девойка, но старецът пази своята повереница – въоръжен с лъка си, той пуска стрели всеки път, щом някой си позволи волности. Лодката е не само лодка, но и музикален инструмент, и място за предсказания. Старецът гадае бъдещето на клиентите, като стреля по избледнял портрет на Буда. Проблемите идват, когато момичето е привлечено от сина на клиент. Мъжете са недодялани и груби, а той е деликатен и мил. Но когато й подарява CD-плейъра си, старецът с гняв го изхвърля. Внезапно момичето вижда покровителя си в нова светлина. Не като защитник, а като тъмничар. Старецът решава веднага щом тя навърши 17 години, да й вдигне „сватба“. Измъква се тайно, за да купи традиционни сватбени одежди.„Елегичен разказ за любовта, възпрепятствана от външни обстоятелства. „Лодката“ е най-музикалният от 12-те филма на оригиналния корейски режисьор Ким Ки-дук. Заснет в познатия от предишните уникален стил, с абстрактно-реалистичния си декор „Лодката“ напомня и за камерните японски филми от началото на 60-те години.“Дерек Ели, сп. „Variety“

имам слабост към азиатско кино и особено към филмите на ким ки-дук след като гледах “пролет, лято, есен, зима… и пак пролет” и невероятният „стик N 3“. „лъкът“ е също толкова минималистичен, че дори и повече – цялото действие се развива в няколкото десетки квадратни метра, които предлага един малък рибарски кораб и с актьори, които се броят на пръстите на ръка.

засегнатите теми са вечни, а съзерцателният характер на филма по никакъв начин не намалява силата на посланията.

Инланд Емпайър

Инланд Емпайър
Inland Empire
САЩ-Франция-Полша , 2006, 179 мин, черно-бял, цветен

Награди: Венеция 2006 – „Награда за дигитално кино“

Този очакван с голям интерес филм е пъзел от времена и реалности, представящ американската легенда Дейвид Линч във върховна експериментаторска форма. Лора Дърн играе Ники – актриса, на която е предложена роля във филм, режисиран от Кингсли (Джеръми Айрънс). Партньорът й Девън (Джъстин Теру) е предупреден да се държи професионално, защото съпругът на Ники (Питър Лукас) е много ревнив. Започват работа по сценария – циганска народна приказка и римейк на филм, останал недовършен, защото главните актьори са били убити.
Впечатляващо органичното изпълнение на Лора Дърн движи този енигматичен и напрегнат филм за жена, изпаднала в беда. Дейвид Линч майсторски управлява призрачната атмосфера на филма си с ирония и задълбочен изследователски интерес, като оставя място на възхитителната Дърн да блесне в емоционалния разказ. С уникалния си режисьорски подход Линч съчетава натуралистични и сюрреалистични елементи, за да създаде хипнотизиращ филм.
Шаз Бенет

нямам думи. не знам какво да мисля за филма, но смятам, че е невероятен пример на digital filmmaking от който всеки трябва да го разбере сам за себе си. може би изисква повече гледания, но не знам дали ще мога да го направя. лора дърн е просто велика. който има някаква теория за случилите се във филма неща, нека се чувства поканен да ги сподели. 😉

още забележки за зала 1 на ндк. бях решил, че симултантният превод е запазен за кино „одеон“, ама не. на няколко пъти по време на филма се включи човек, който превеждаше на български английските субтитри на непреведените откъси полска реч. срамота.